Живяла някога една много нещастна принцеса. Защо била нещастна ли? Ами и тя не знаела причината, но непрестанно търсела път към щастието. А защо била принцеса, а не кралица да речем? Тук отговорът е по-ясен. Тя била принцеса, защото баща й и майка й – кралят и кралицата отишли на едно много по-хубаво място или с други думи – умрели, защото не успели да направят своята дъщеря щастлива. Принцесата седнала на трона, но така и не се омъжила и не успяла да стане кралица.

След няколко години търсене на щастието, принцесата не само станала още по-нещастна, но и се озлобила. Стотици магьосници, знахари, шутове, мъже от различно потекло опитвали да ощастливят принцесата, но без никакъв успех. Единственото, което успяла да научи, е че трябва да се омъжи и мъжът до нея да я направи щастлива.

Принцесата обявила награда за всеки мъж, който успее да я направи щастлива. А наградата била – самата принцеса и тронът на малкото кралство или в случая принцество. Заприиждали хиляди мъже от близо и далеч, но никой не успявал да направи нещастната принцеса щастлива. От злоба, тя започнала да реже главите на провалилите се кандидати. Скоро в кралството почти не останали мъже, които да се осмелят да се изправят пред принцесата.

Недалеч от двореца на принцесата, в едно малко селце, живеел един много усмихнат и добър момък. Всички в селото го обичали и харесвали. Той помагал на всички, с каквото може. Братята му останали без глави, защото опитали да ощастливят принцесата. Момъкът разбрал, че скоро може да дойде и неговия ред, затова решил да изпревари събитията. Грабнал една тояга, взел содена питка и един мях с бира и тръгнал на път. Решил да търси нещото, което ще направи принцесата щастлива, а той да остане с глава на раменете.

Вървял момъка по пътя без да спира. Наближил една гора. Понеже вече се стъмвало, решил да намери място, където да пренощува. Влязъл навътре в гората и на една полянка видял страшна сцена. Глутница вълци били обградили един старец и опитвали да го докопат и да вечерят с него. Старецът се отбранявал, но бил много уморен и скоро щял да загуби неравната битка. Момъкът като видял, какво се случва, се втурнал към глутницата и с тоягата започнал да ги налага. Вълците се изненадали и от страх избягали, а и явно не били толкова гладни. Старецът си поел дъх и казал:

– Благодаря ти, добри човече! Спаси живота на мен, клетия старец!

– Живо-здраво, старче! Радвам се, че си цял. Тези вълци те бяха погнали и щяха да вечерят с теб! – отвърнал момъкът.

– Кой си ти? Закъде си тръгнал? Как да ти се отблагодаря? – попитал старецът.

– Аз идвам от близкото село. Тръгнал съм да търся нещото, което ще направи нашата принцеса щастлива. Сигурно си чувал, че тя взима главата на всеки, който опита да я ощастливи? – пояснил момъкът.

– Ааааа, тази принцеса ли? Знам за нея. Понеже ти ме спаси и сърцето ти е изпълнено с доброта, ще опитам да ти помогна. Чувал съм, че съществува вълшебен мак, който прави хората щастливи. Но не знам, къде можеш да го намериш. Отиди при брат ми, той живее на върха на планината. Той може да знае повече от мен. Желая ти късмет! – казал старецът.

– Сполай ти, старче! Ще отида в планината и ще потърся твоя брат. Трябва да намеря този вълшебен мак.

След тези думи, момъкът запалил огън и пренощувал в гората.

На сутринта станал, нарамил торбичката с храната, взел тоягата и прекосил гората. Поел по пътя към планината и скоро стигнал в подножието й. Това била една наистина висока планина. Момъкът започнал бодро да изкачва полегатите склонове, обрасли с ниска храсти. Скоро растителността свършила и наоколо имало само скали. Започнал да се катери по гладките скали и скоро наближил върха. Слънцето станало се зачервило и скоро щяло да залезе. Момъкът видял една голяма пещера и решил да влезе в нея и да с и да отпочине от катеренето.

Влязъл в пещерата и в средата й забелязал огън. Край него се въргалял един старец, който бил още по стар от предишния и се държал за корема. Въргалял се и се превивал.

– Добра среща, старче! Защо се въргаляш така на земята? – попитал момъкът.

Като чул гласа му, старчето спряло да се превива. Седнало на земята и отвърнало:

– Ако не беше ял от една седмица и ти щеше да си в моето положение.

– Вземи от моята питка! На половина е, но ще засити глада ти за малко – добродушно предложил момъкът и подал содената питка на стареца.

Дъртото старче не чакало втора покана, грабнало питката от ръката на момъка и я изяло на три хапки. Погладило корема си, оригнало си и се усмихнало.

– Благодаря ти, момко! Ти даде хляба си на мен и ме спаси от гладна смърт. Мога ли да ти помогна с нещо?

– Не ми благодари, старче! Тръгнал съм да търся вълшебния мак, който правел хората щастливи. Това ми каза старецът от гората – отвърнал момъкът.

– Брат ми? Ха! Ти познаваш моя брат? Ама разбира се, иначе нямаше да се катериш по камънаците – промърморило старчето. – Ще ти помогна, защото си добър човек. Ще слезеш от планината и ще тръгнеш през полето. Трябва да намериш една вятърна мелница. Там живее другият ни брат. Сигурен съм, че той знае, къде можеш да намериш този вълшебен мак.

– Сполай ти, старче! Ще намеря другия ти брат, дано той ми помогне да открия вълшебния мак.

Момъкът пренощувал в пещерата. На сутринта поел пътя надолу по скалите и скоро планината свършила и се отзовал пред обширно поле. Накъдето и да погледнел, било зелено и красиво. Поел по единствения път, който виждал. Вървял, вървял и скоро видял вятърната мелница.

Не след дълго момъкът стигнал до мелницата и видял един още един стар човек. Старецът седял на една пейка и сладко сладко похапвал парче месо. В момента, в който погледнал към идващия момък, се задавил и започнал да кашля силно. Момъкът досетливо извадил мяха с бирата и го подал на старчето. То отпило няколко глътки и се ухилило.

– Добра среща, момко! Благодаря ти за бирата. С нея успях да преглътна сухото месо и за малко отървах кожата.

– За нищо, старче! Срещнах двамата ти братя от гората и планината. Те ме проводиха до теб, за да ми кажеш, откъде да намеря вълшебния мак. Искам да направя принцесата щастлива и да спася живота си! – отвърнал момъкът.

– Това ли е? – викнал старецът. – Ти си добър човек и ще ти помогна! Отиди зад мелницата. Там има една поляна с много цветя. Там ще намериш твоя вълшебен мак. Избери само едно затворено червено цвете. Изскубни го с корена. Занеси го на твоята принцеса. В мига, в който цветето се отвори и принцесата го помирише, ще стане най-щастливата жена на света.

– Сполай ти, старче! Не мога да повярвам, че го намерих.

След тези думи момъкът отишъл зад мелницата и пред очите му се появила най-красивата градина, която бил виждал някога. Имало толкова много и разноцветни цветя. Намерил червените, харесал си един затворен червен мак и го отскубнал с корените. Прибрал го до сърцето си и се върнал при стареца. Разделил с него остатъка от бирата и останал да пренощува в мелницата.

На сутринта поел пътя към двореца. След три дни и три нощи момъкът пристигнал и помолил принцесата да го приема. Всички хора го увещавали да бяга и да спасява живота си, но момъкът не ги послушал. Влязъл в залата, а на трона го очаквала нещастната принцеса. Погледнала го злобно и му казала да се приближи. Момъкът коленичил пред нея и извадил от пазвата си червеното цвете. В този момент макът цъфнал и се отворил. Принцесата взела цветето в ръка, помирисала го и в този миг станало чудо. Тя усетила лек гъдел в корема, сърцето й се разтуптяло. Усмихнала се и се почувствала щастлива и много влюбена в момъка. Наредила му да се изправи и двамата се целунали.

На следващия ден вдигнали сватба и щастливата принцеса станала кралица, а момъкът неин крал. Двамата живели и управлявали щастливо до края на дните си. А какво станало с вълшебния мак? Посадили го в градината на двореца, а след години дворецът бил обграден от множество червени макове. От тогава макът станал символ на това кралство и любимо цвете на всички.

Коментари чрез Facebook

коментара