Имало едно време един цар, който имал четирима сина. Царицата напуснала света на живите след раждането на най-малкия син и царят не пожелал да се ожени за втори път. С помощта на придворните, царят отгледал и възпитал синовете си и те станали големи и силни мъже. Всички в това царство живеели прекрасно и били много щастливи. Хората работели, търгували, общували, грижели се за семействата си.
Един ден царят се разболял и легнал на легло. Въпреки чудесния живот, който водел, нямало как да пребори старостта. Лекарите се опитвали да му помогнат и да го успокоят, но царят знаел, че дните му на този свят са на привършване. Затова той повикал синовете си. Четиримата братя незабавно се отзовали на бащината си покана и се явили пред стария цар.
– Синове, мои! – започнал баща им. – Повиках ви, за да ви възложа една задача. Знаете, че съм болен и не ми остава още много да живея. Искам, когато си отида от този свят, да съм сигурен, че оставям царството си в сигурни и мъдри ръце. Обичам ви и четиримата. Всички сте достойни да ме наследите. Но все пак аз трябва да ви изпитам и да избера един от вас, който да седне на моя трон. Затова слушайте внимателно. Искам да тръгнете по света и до половин година да се върнете с най-ценното нещо, което намерите според вас. После аз ще избера кой да бъде новия цар. А сега вървете.
Царските синове се поклонили пред баща си, излезли от неговите покои и се заели с подготовката на поставената задача.
След три дни четиримата тръгнали от двореца, яхнали най-силните царски коне. По пътя обсъждали пътищата, които всеки от тях щял да поеме, но така и не намерили правилно решение. Но ето че пред тях се появил кръстопът. Основният път се разделял на четири по-малки и царските синове се разделили като всеки поел по различен път. Разбрали се, след половин година да се срещнат отново на това място и заедно да се явят пред баща си.
Половината година се изтърколила неусетно и четиримата братя отново се срещнали на същия кръстопът. Поздравили се и с усмихнати лица се запътили към двореца. Всеки от тях бил изпълнил задачата на краля и носел най-ценното.
Новината за завръщането на царските синове бързо достигнала до двореца и вече кипяла подготовка по посрещането им. Царят се чувствал отпочинал и спокоен. Облякъл царствените си дрехи и седнал на трона да ги посрещне.
– Синовете ви пристигнаха, господарю! – казал най-приближеният слуга.
– Нека да влизат. Съберете всички придворни. Искам всички да чуят това, което ще се говори днес! – заповядал той.
Четиримата царски синове влезли в голямата зала и всички погледи били насочени към тях. Най-големият син пристъпил напред и започнал пръв:
– Ваше величество, върнахме се след дълго странстване и изпълнихме заръката ти. Аз намерих най-ценното нещо на света. Това е земята, без нея ние не можем да имаме посеви, а без посеви не можем да се изхранваме.
Най-големият син подал на краля един вързоп, пълен с пръст и отстъпил назад.
Вторият по големина син излязъл напред и казал:
– Ваше величество, аз също намерих най-ценното нещо на света. Това е водата. Без вода не може да има живот.
Вторият по големина син подал на краля мях, пълна с вода. После се върнал при останалите.
Третият син излязъл пред братята си и споделил:
– Ваше величество, според мен най-ценното нещо на света е знанието. Без знание никой няма да знае как да използва нещата от живота.
Третият син подал на краля една книга и се отишъл при братята си.
Четвъртият син плахо се приближил до краля, придружен от едно момиче и рекъл:
– Ваше величество, най-ценното нещо, което аз намерих е тази жена. Независимо, какво решиш, аз я обичам и искам да се оженя за нея. За мен най-ценното нещо на света е любовта и семейството. Без семейство ние не можем да продължим рода си и оставаме сами на този свят.
Четвъртият син, заедно с младата жена се върнали при останалите.
Кралят погледнал предметите, събрани около него, погледнал синовете си, усмихнал доволно и казал:
– Синове, мои! Радостен съм от думите, които чух току-що. Наистина сте достойни да ме наследите.
Земята е ценно нещо, без нея ние няма да имаме кралство, домове, жито. За нея се бием и за нея умираме.
Водата е толкова ценна, че ако я няма, ние ще умрем и нищо няма да бъде живо.
Знанието да използваме мъдростта на поколенията, опитът на нашите предци, това също е безценно.
Любовта и семейството са неща, към които всеки жив човек трябва да се стреми. Без тях сме сами и нещастни.
Затова, решавам да разделя кралството си на четири равни части. Всеки от вас ще управлява свое собствено кралство, но винаги си помагайте. Не забравяйте, че всеки от вас притежава едно от най-ценните неща на света. Само с него, няма да успеете да се справите и да бъдете добри крале. Събрани заедно – най-ценните дарове на света могат да гарантират дълго царуване и щастлив живот.
Вашият коментар