Автор: Pavel Mateev

Искаш ли да идем на самотен остров,
далече на милиони мили в океана,
където винаги ще бъде много топло
и слънцето ще ни намига пак засмяно?

Искаш ли да идем на безлюден остров,
да плуваме любовно сред вълните,
за ръцете хванати по пясъка да ходим
и радостта да влезе трайно във душите?

Искаш ли да идем на далечен остров,
боси да вървим по пясък бял и чуден,
до късно да стоим и да броим звездите,
а на сутринта прегърнати да се събудим?

Read Full Article

Сърцето мое крещи от болка
и ридае тихо с кървави сълзи,
пронизано бе толкова дълбоко
от липсата на шанс да затупти.

Съцето мое има нежна нужда,
в прегръдка да усети топлина,
то стои сега отчаяно, самотно,
без капка вяра и сковано от тъга.

Сърцето мое плахо се надява
и търси дълго чакания знак,
че не е останало в забрава,
че светът е хубав, няма само мрак.

Сърцето мое мечтае да усети,
чувства истински и от душа,
които да изпълнят всички клетки
с туптящ живот и светлина.

Read Full Article

Успях да те видя, дори само за ден.
Като миг изпари се това наше време.
Разбрах че желаеш да бъдеш със мен,
но не точно сега, не и без да има проблеми.

Успях да те докосна, дори само за миг.
Усетих те истинска, невероятна.
Разбрах че почувства сърдечния вик,
но трябва да спрем и да си тръгнеш обратно.

Успях да те целуна, дори само веднъж.
Щастливо ми става, когато се сетя.
Разбрах че искаш да бъда любимия мъж,
но не на Земята, а на някоя друга планета.

Read Full Article

Искаш ли с тебе двама да избягаме,
далеч от всички хора и от зли очи,
където със живота си ще разполагаме
и ще бъдем заедно във всички дни.

Искаш ли с тебе двама да избягаме,
далеч от мрака и студените мъгли,
където на чувствата не ще посягаме
и ще се радваме на нови свободи.

Искаш ли с тебе двама да избягаме,
далеч от този град и сивите съдби,
където новото начало ще полагаме
и ще се сбъднат нашите мечти.

Read Full Article