Сърцето мое крещи от болка
и ридае тихо с кървави сълзи,
пронизано бе толкова дълбоко
от липсата на шанс да затупти.
Съцето мое има нежна нужда,
в прегръдка да усети топлина,
то стои сега отчаяно, самотно,
без капка вяра и сковано от тъга.
Сърцето мое плахо се надява
и търси дълго чакания знак,
че не е останало в забрава,
че светът е хубав, няма само мрак.
Сърцето мое мечтае да усети,
чувства истински и от душа,
които да изпълнят всички клетки
с туптящ живот и светлина.
Прекрасни стихове!