дебелият крал

Дебелият крал

или приказка за движението

Живял някога в едно далечно кралство един много дебел крал. Всички в това кралство били много щастливи , единствено кралят бил много нещастен. И по тази причина постоянно похапвал. Нямало никакви проблеми за решаване в кралството. Нямало врагове, нито войни. Всичко било прекрасно. Придворните постоянно устройвали пиршества, на които кралят ядял докато припадне.

В началото кралят не обръщал внимание на фигурата си. Всички го ласкаели и го подкрепяли в неговото тъпчене с храна. Той бил все още млад, а нравът му бил изключително добър и хрисим.

Един ден кралят се събудил, но не могъл да стане от леглото си. Пет слуги били необходими, за да го повдигнат и облекат.  Това едновременно ядосало и натъжило владетеля. Когато седнал на трона издал заповед:

– Не мога да живея повече така. Аз съм нещастен и дебел. Повикайте всички познати и непознати лечители, за да променят това мое състояние! Който ме излекува, ще бъде възнаграден богато!

Придворните не чакали втора заповед. Всички се заели да угодят на краля като намерят най-добрия лечител, който да помогне.

В продължение на месеци пред краля се явявали всевъзможни лечители, гадатели и мислители. Кралят опитал всевъзможни диети, даже гладувал няколко дни. Но нищо не могло да помогне той да отслабне и да се усмихне. Напротив, кралят станал още по-мълчалив и много по-дебел. Оказало се, че вече дори тронът му е тесен и се наложило да го преправят, за да може дебелият крал да седне на него.

Така изминала цяла година. Животът в кралството не се променил, но хората започнали да съчувстват на своя крал. Решили да потърсят решение в друго кралство. Да намерят човек, който да го излекува. Събрали се доброволци и отново търсенето започнало.

След няколко дни в двореца пристигнало едно девойче. Помолило да се яви пред краля. То било скромно облечено и държало гега в едната си ръка. Слугите не искали да пуснат момичето, но то не помръдвало. Кралят чул започналата олелия. Докладвали му, какво се случва и той заповядал да повикат девойчето. Тя се явила в тронната зала и владетелят попитал:

– Коя си ти, момиче? Какво те води в моя дворец?

– Ваше Величество, аз съм Ава. Ваши пратеници ме намериха в моето кралство и ме умоляваха да дойда тук и да ви помогна. – отговорило девойчето

Дебелият крал огледал момичето. То било със стройна фигура, кожа с приятен загар и прелестно лице. Черната му коса била вързана на две плитки, а очите му – големи и зелени, като два блестящи смарагда. Това било най-красивото създание, което владетелят бил виждал в живота си. Кралят се усмихнал и отвърнал тъжно:

– Как можеш да ми помогнеш, девойче? Знаеш ли колко много лечители опитваха, но всички се провалиха. Виж ме на какво приличам!

Момичето се усмихнало, погледнало краля в очите и отвърнало:

– Оставете на мен, Ваше Величество! Искам единствено да изпълнявате всичко, което ви кажа. Дайте ми един месец и после пак ще говорим.

– Каквото искаш прави, само ми помогни! – изохкал кралят.

На другия ден девойчето се появило в двореца. Заръчало да облекат краля в по-обикновени и удобни дрехи. Кралят след малко се появил. Момичето кимнало и рекло:

– Тръгваме двамата на разходка. Нека придворните те чакат тук. Аз ще те върна преди залез.

– Ама… – опитал се да каже нещо дебелият крал, но не му останало време.

Девойчето го хванало за ръка и двамата тръгнали. Никой не се възпротивил на кралското решение. Все пак всички живеели в най-щастливото кралство на света и всички хора в него били добри. Нямало опасност нещо лошо да се случи с техния владетел.

Кралят и момичето скоро излезли отвъд градските стени. Тръгнали по един широк път и вървели бавно. До този момент не си продумали нито една дума, а просто вървели.

Скоро поели по една тясна пътека и се запътили към гората, която се появила пред тях.

– Не може ли да спрем за почивка? – попитал кралят.

– Рано е още, Ваше Величество. Нека стигнем до гората и ще починем там на сянка – рекло девойчето.

Кралят обърсал потта от челото си, въздъхнал тежко и продължил да върви. Девойчето крачело бодро и не спирало да се усмихва.

Не след дълго влезли в гората. Ава харесала един стар дънер и двамата седнали да починат. Кралят огладнял и попитал:

– Няма ли да хапнем нещо? От толкова ходене стомахът ми къркори!

– Не сме взели никаква храна, кралю! Ето, пийнете малко вода. Още е рано за обяд. Ще хапнем по-късно. – отвърнало девойчето и се ухилило.

Кралят замълчал, гаврътнал няколко глътки вода и се огледал. Мястото било невероятно красиво. Всички нюанси на зеленото можели да се видят. Птиците пеели своите песни, а катерички подскачали края тях.  Кралят се удивил на тази природна картина и се усмихнал добродушно.

Почивката свършили и двамата пак поели по тясната пътека в гората.  Скоро пътят се разделил и те поели по разклонението, което минавало край реката.

Вървели, вървели и скоро стигнали до чудна поляна. Реката минавала през средата на поляната, а от двете й страни растели ягоди. Много ягоди. Кралят бил очарован от гледката. Ава обаче не го оставила да се захласва. Посочила към ягодите и казала:

– Ето го обяда, Ваше Величество. Ето тази кошница и берете ягоди!

Кралят погледнат кошницата в ръката си, погледнал учудено, но замълчал. Бил дал обещание да изпълнява всичко, което му кажело момичето. Започнал да се навежда и да събира една по една от ароматните червени ягоди. Ава подскачала край него. Откъсвала от време на време по една ягодка и я хвърляла в кошницата на краля. Тичала край него, смеела се и запяла най-прекрасната песен, която била чувана някога. Вдъхновен кралят не спирал да бере ягоди. Пот течала от челото му, гледал грациозните движения на девойчето и не спирал да й се удивлява.
След многократни навеждания, отскубване на ягода и прибиране, кошницата се напълнила. Ава погледнала с одобрение свършената работа и поканила краля да седнат на сянка и да хапнат от вкусните плодове. Кралят си отдъхнал. Двамата седнали и за нула време изяли цялата кошница.

После двамата поели пътя към двореца. Кралят трудно вървял, защото цялото тяло го боляло. Но въпреки това той се чувствал в хармония със себе си. Разходката в гората била много приятна.

Преди залез успели да стигнат до двореца. Кралят благодарил на Ава и двамата се разделили.
Кралят не искал да чува за храна, нито се нещо го интересувало. Бил капнал от умора и след една хубава баня, легнал и заспал.

На другия ден Ава се появила в двореца в уреченото време. Кралят изпитвал болки, но бил въодушевен и готов за нови подвизи.

Този път двамата поели по друг път и се запътили към планината. Кралят все така бавно вървял, но по някакъв начин девойчето му давало сили, за да продължи и да не се предава. Не след дълго стигнали до една малка ферма. Ава отишла при стопанина и двамата поговорили. След това тя се върнала развеселена и подскачала от радост. Кралят попитал:

– Какво стана? Какво говорихте? И защо си толкова радостна!

– Ще видиш! Дръж!– усмихнало се девойчето и подала на краля една гега.

– Какво е това? Защо ми го даваш?

– Това е гега! Ще разбереш след малко!

Кралят въздъхнал и хванал здраво гегата. Момичето отишло до кошарата. Не след дълго от тя се появила, но водейки със себе си стотина кози.

– Ето днешната задача – споделила Ава. – Ще пасем козите на този любезен господин.

Владетелят опитал да каже нещо, но момичето подскокнало пред него и започнало да води животните още по-нагоре към планината. Кралят се заклатил след нея като се подпирал на гегата.

Вървели известно време и стигнали близо до един скален връх. Под него на една огряна от слънцето поляна разпръснали стадото. Козите не явно познавали това място и сладко си похапвали. Кралят задъхан гледал и не може да повярва на очите си, че пасе кози. Отново огладнял, но Ава само го изгледала под вежди. Тя не спирала да подвиква на козите, да се смее с глас и да пее. Животните  я слушали и вървели след нея послушно.

Станало време за обяд. Кралят гледал очакващо, но наоколо нямало никаква храна. Ава знаела, че кралят вече е гладен, затова избрала две кози и ги подкарала към дебелия владетел.

– Защо водиш козите? Няма ли да хапнем нещо?

– Водя ти обяда! – усмихнало се девойчето. – Ела ще ти покажа как се доят кози.

Ава хванала една от козите, взела едно менче и започнала червръсто да дои. Посочила другата коза на краля и той опитал да повтори нейните движения. Но неговата коза не слушала и се дърпала. И така доили, доили. След малко козата обърнала менчето на краля и целия му труд останал напразно. Кралят се ядосал и понечил да хвърли празното менче по козата. Но в същото време пред него застанала Ава с широка усмивка. Подала му нейното менче и казала:

– Заповядайте, Ваше Величество! Опитайте козето мляко! Добре се справихте, нищо че козата не беше послушна.

Кралят погледнал благодарно момичето, поел менчето и отпил. Усетил как бялата течност навлиза в него и го изпълва със свежест. Козето мляко много му харесало. Двамата си поделили издоеното мляко и успели да се заситят.

Не след дълго станало време да прибират стадото. Ава сръчно подкарала козите надолу към фермата. Едно козле обаче успяло да се измъкне и с бързи подскоци покатерило на върха на планината. Девойката се засмяла на глас и посочила към козлето:

– Ваше величество, моля да хванете това непослушно животно! Аз тръгвам със стадото надолу и ще ви чакам във фермата!

Кралят понечил да отговори нещо, но Ава се врътнала и подкарала козите по пътя. Започнал да се изкачва към върха на планината. Не било далеко, но пък много стръмно. Кралят пъшкал, охкал, въздишал, вървял на четири крака и бавно се придвижвал към козлето. Животното го гледало с блестящите си очи и сякаш му се присмивало. Владетелят почти стигнал до козлето, което стояло мирно и гордо вирнало глава. Почти го хванал за единия крак, когато то прескочило краля и запрепускало надолу. Кралят седнал да почине и обърсал потта от челото си. Всичките му усилия били напразни. Вятърът леко галел лицето му, а слънцето започнало да се снижава. Разбрал че е време да се връща и започнал полека-лека да слиза от стръмния връх.

Кога вече започнало да се смрачава кралят се дотътрил до фермата. Там го чакал фермерът, Ава, всички кози и малкото игриво козле. Хапнали набързо вкусна домашна питка и ароматно козе сирене. Разделили се с всички от фермата и се върнали по обратния път в двореца.

На другия ден девойчето отново се появило в уречения час. Кралят бил готов, но изглеждал много уморен. Погледнал Ава тъжно и казал:

– Днес каква е програмата? Не може ли да бъде нещо по-лесно?

– Спокойно, Ваше Величество! Измислила съм всичко! – отговорило момичето.

Кралят поклатил глава и тръгнал след нея. Ава го хванала за ръка и го повела към другата страна на двореца.  Много бързо стигнали до кралското езеро и спрели. Владетелят учудено погледнал към девойчето, но тя усмихнато посочила езерото.

– Днес ще плуваме! Който стигне пръв отсрещния бряг – печели!

След което тя се съблякла и скочила във водата. Кралят се стреснал и започнал да се съблича. Останал изумен от красивите крака на Ава и от нейната грация. Всичко, което правела тя, го правела изключително нежно и приятно за окото. Владетелят също цопнал в езерото и започнал да плува след красивото момиче. Бил благодарен, че днес не трябвало да се катери или да тича. Студената вода го обливала приятно и действала освежаващо на мускулите му. С големи махове опитвал да настигне Ава, но тя била много по-бърза от него. Скоро тя изскочила на другия бряг и помахала с ръка на краля. Отдалече приличала на малка мравка, която маха. Кралят се заело още по-усърдно да плува. Сменил няколко различни техники на плуване – плувал по жабешки, по кучешки, по гръб и по всеки начин, който му бил познат.

Не минало много време и кралят акостирал на брега при Ава. Трудно дишал и се чувствал много уморен. Стомахът му започнал да се обажда. Огледал се за храна, но не видял нищо подобно. Пред очите му била единствено Ава – с мокри коси, широка усмивка и го гледала въпросително.

– Огладняхте ли, Ваше величество?

– Много съм гладен! – отговорил кралят.

– Чудесно, но в бързината съм забравила да взема храна. Ще трябва да се върнем обратно. Аз – отивам да уредя този въпрос!

Ава скочила във водата и заплувала обратно. Кралят отчаяно я изгледал, но в същото време тя толкова много го радвала, че не смеел да й се ядоса.  Починал си още малко и скочил във водата. За бавни махове започнал да плува към брега до двореца. Отново сменял начините на плуване. По гръб си почивал, после пак продължавал. Струвало му се, че цяла вечност е във водата.

Когато кралят стигнал брега и излязъл мокър от водата, видял чудна гледка. Под върбата на сянка била поставена маса. Слуги търчели наоколо и се суетели. Ава, облечена с хубави дрехи, била седнала от единия край на масата. Гледала към него и го почерпила с най-чаровната си усмивка. Двама слуги веднага посрещнали краля от водата. Помогнали му да се облече и го поканили на масата. Кралят нищо не казал, но бил възхитен от посрещането, което Ава му организирала. Поднесли им печена риба и двамата се насладили на вкусния обяд.

– Това беше за днес, кралю! Благодаря за компанията – скокнало девойчето и си тръгнало.

Кралят опитал да каже нещо, но както винаги било късно. От Ава нямало и следа. Прибрал се в двореца и се насладил на хубава почивка.

На следващия ден всичко започнало подобно на предишните дни. Ава дошла рано сутринта, хванала краля под ръка и го повела извън двореца. Поели пътя към близкото село. Не вървели много и скоро навлезли в малкото селце. Владетелят се замислил за дейността, която ще вършат тук, но си замълчал. Имал голямо доверие на красивото девойче и възнамерявал безропотно да изпълни всяко нейно нареждане. Преминали през селото и стигнали до една малка къща. Стопанинът ги посрещнал и поканил да влязат. Пътниците седнали да изпият по един чай и след това отишли в задния двор. Ава рекла:

– Ваше величество, дошли сме тук, за да помогнем на този клет човек. Конят му е умрял преди дни и не може да изоре нивата си. А това означава, че ще гладува цялото му семейство.

– Защо не ми каза по-рано, момиче! Щях да пратя на стопанина един от моите коне? – отговорил кралят.

– Няма проблем. Ти му изпрати кон, но днес ще орем! – казала твърдо Ава.

Кралят поклатил глава, но се съгласил. Отишли на нивата, впрегнали краля, девойчето отзад бутало ралото и започнали да орат нивата. Стопанинът гледал отстрани с ококорени очи и радостно стискал ръце, благодарен на късмета си. Владетелят бил силен и въпреки телосложението си, успял да дърпа ралото. Все пак и Ава помагала след него.

След няколко часа, успели да изорат една част от нивата. Кралят бил капнал от умора, но бил усетил прилива на кръв в раменете и ръцете си. Чувствал се жив, макар и много уморен. Ава като винаги се усмихвала и била много доволна. Стопанинът ги нахранил, а после се сбогувал с тях. Не спирал да благодари за добрината на краля и неговата помощница.

Кралят и момичето се прибрали в двореца. Веднага било разпоредено да се изпрати един кон на селянина. Ава кимнала доволно на заповедта и изчезнала както тя си знае.

На другата сутрин кралят чакал девойчето да дойде, но то не идвало. Замислил се, каква ли може да е причината, но решил да почака. По обедно време тя се появила, а след нея десетки деца тичали и викали. Ава се била качила на нещо дървено с три колелета и се придвижвала с прилична скорост към двореца.

– Какво е това чудо? – попитал кралят

– Това, Ваше Величество, е днешното упражнение. От няколко дни работехме с дърводелеца, докато направи това нещо. Нарекох го триколело. Много е приятно. Искате ли да опитате? – отговорила Ава

– Аз? На това чудо? Нееее! Няма шанс!

– Хайде де, кралю! Заради мен поне!

Кралят въздъхнал и се качил на триколелото. От предното колело стърчали две дъсчици, свързани с метален лост. Ава му обяснила, какво трябва да прави и кралят натиснал едната дъсчица, после другата и той потегли.

Струпали се всички придворни и гледали как кралят се вози на триколелото и обикаля двореца. Тичали след него, ахкали, викали, смеели се. Било почти като празник. Кралят се амбицирал и задвижил по-бързо краката и скоростта му се увеличила. На един от завоите обаче, не намалил и се прекатурил на тревата в градината. Придворните се втурнали да помагат, но кралят се смеел като малко дете, изправил се и казал:

– Някой иска ли да опита?

Всички придворни проявили готовност и започнали да се надвикват и надпреварват, кой да се качи първи на триколелото. Кралят успял да въдвори ред и придворните се изредили един след друг. Този ден бил един от най-забавните в кралството. Владетелят повикал кралския дърводелец и му поръчал да направи много триколелета. Нямало как да не сподели тази магия с всички. А на Ава казал:

– Благодаря ти за това творение! Ти направи всички много щастливи!

– Няма за какво, кралю! Много се радвам за всичко! – отвърнала Ава. – До утре!

След което красивата девойка помахала с ръка и си тръгнала. Кралят дълго гледал след нея, докато тя не изчезнала от погледа му. Това било най-невероятната жена, която бил срещал през живота си.

На следващия ден кралят се събудил от силен шум, тропане, местене на мебели, тичане. Облякъл се и решил сам да провери, какво се случва. Опитал се да попита, какво става в двореца, но никой не му обърнал внимание. Всички тичали и бързали. Влязъл в тронната зала и какво да види! Цялата зала била променена, украсена и подредена. Ава стояла на трона му и се разпореждала. Всички хвърчели, търчели, даже направо летели. Прекалено много харесвали това момиче и всячески искали да му угодят.

– Какво става тук? – попитал кралят.

– Добре дошъл, кралю! Спахте ли добре? – отговорила с усмивка Ава.

– Да, спах чудесно. Но защо е тази олелия тук? – попитал отново владетелят.

– Какво е това ли? – викнало момичето и всички се обърнали към нея. – Днес е време за танци! Нека музиката да свири!

И изведнъж започнала музика, всички се подредили по двойки и започнали да танцуват. Ава скокнала от трона. Хванала краля за ръка и го повела към средата на залата. Владетелят опитал да се дръпне, но девойчето толкова нежно и елегантно го повело и двамата затанцували. И въпреки своите размери, кралят се справял прекрасно.

Музиката променяла постоянно своя ритъм. Танците също се променяли. Двамата танцували неуморно. Скоро всички спрели да танцуват и започнали да гледат танца на краля и Ава. Двамата били страхотни танцьори. Всички започнали да ръкопляскат в ритъма на музиката. Получило се невероятно събитие, което се помни до днес.

Седнали да починат и да се подкрепят с разхладителни напитки.  Кралят споделил:

– Благодаря ти отново за днес! Отдавна не бях танцувал, а ти си организирала всичко това. Как го направи?

– Не беше трудно, кралю! Хората ти са прекрасни и веднага се отзоваха на моята молба. Много се радвам, че съм ви доставила удоволствие, макар и това да беше част от програмата ми. С този ден аз приключвам работата си с вас! – отговорила Ава

– Ама как така? – учудил се кралят. – Минаха само шест дни, а аз още съм дебел?

– Аз само ви дадох основата, Ваше Величество! Утре по план е ден за почивка. Не за ядене. Правете, каквото ви хареса. Следващата седмица продължавате без мен.

– Но… аз! Аз те харесвам! Ти си най-невероятното нещо на тази земя! Моля те, омъжи се за мен. Бъди моя кралица.

– Кралю! Чувате ли се, какво говорите? Как аз, момиче от село, да стана кралица. Аз също ви харесвам. Вие сте много добър и сте страхотен човек, но не ми е мястото тук!

Ава казала тези думи, станала, поклонила се на краля и си тръгнала. Придворните опитали да продължат веселбата и танците, но настроените на краля се развалило. Той посърнал, натъжил се и седнал на трона си.

На другия ден, кралят не пожела да стане от леглото. Казал, че бил болен. Лекари дошли, но не намерили причина за състоянието му. Той лежал и мислел. Бил потънал в разсъждения. Така минала цялата сутрин, докато не дошъл един от приближените му придворни и му казал:

– Ваше Величество, мога ли да ви дам един съвет?

– Сподели приятелю! Никой не може да ми помогне, нито знам, какво се случва с мен! – отговорил тъжно кралят.

– Вие сте влюбен, кралю! В онова момиче, с което бяхте цялата седмица. Тя наистина е прекрасна.

– Влюбен? Аз? Прав си! Но какво от това? Тя никога няма да бъде моя жена!

– Напротив, ще бъде! Следвайте съветите й! Отслабнете, станете пак като преди и всичко ще се нареди.

След тези думи кралят взел решение да послуша своя придворен. От следващата седмица започнал да следва стриктно програмата на Ава. В продължение на няколко месеца той ходел до гората за ягоди, катерел се с козите в планината, плувал в езерото, помагал на хората, които имали нужда от сила, карал редовно триколелото, танцувал колкото може. И не спирал да мисли за красивата Ава.

Година по-късно кралят отслабнал, колкото е необходимо. Разхубавил се, заякнал. Прочул се по цялата земя със своята външност и доброта. Даже си заръчал да върнат стария трон, защото се чувствал неудобно в другия.

Една сутрин кралят яхнал коня си и напуснал двореца. Тръгнал да търси Ава. Разпитвал, търсел и не след дълго намерил красивата девойка в едно селце. Там помагала в една ферма.

Кралят скочил от коня. Приближил се до Ава, паднал пред нея на колене и казал:

– Моля те, омъжи се за мен! Не мога да живея без теб, без твоята усмивка, без да гледам очите ти!

– Ваше Величество! Вие сте страшно променен? Как го направихте? – отговорила Ава.

– Благодарение на твоите съвети аз се промених. Следвах твоите упътвания и постигнах целта си. Разбрах, че движението е най-важно от всичко. Сега се чувствам невероятно. Даже заповядах навсякъде да се въведе подобна програма и всички хора да спортуват. Но за да бъда щастлив трябва да те виждам всеки ден!

– Добре, кралю! Съгласна съм да стана ваша жена. Не вярвам да има жена, която би отказала да бъде с вас. Вие сте чудесен човек и крал.

Казала това Ава и се хвърлила на врата на краля и го целунала. Кралят се зарадвал, сърцето му се разтуптяло. Качил момичето на коня пред себе си. И двамата препуснали към двореца.

На другия ден направили най-пищната сватба, която може да съществува. Всички в кралството били поканени. Аз също бях там, ядох, пих и танцувах, а след това карах триколелото на краля, което пазя още.

Дебелият крал
5 (100%) 2 votes

Коментари чрез Facebook

коментара

Прочетете още

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *